Лютива млечница, lactarius piperatus (l.) pers.
Латинското наименование на лютива млечница е Lactarius piperatus (L.) Pers.. Синоними на гъбата Лютива млечница са: Бяла млечница, Козарка, Лютивка
Лютива млечница – класификация
-
- Царство: Fungi
- Отдел: Basidiomycota
- Клас: Agaricomycetes
- Разред: Russulales
- Семейство: Russulaceae
- Род: Lactarius
- Сезонност: I, II, III, IV, V , VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII
Описание и ботанически белези
Шапка на гъбата лютива млечница: Шапката 5-20 см в диаметър, първоначално изпъкнала, по-късно разперена, в средата вдлъбната, фуниевидна, бяла до сивожълта.
Повърхност / Ръб: Повърхността гола, суха, гладка, незонирана, понякога напукана. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, широко вълновиден, понякога насечен.
Месо: Месото дебело, твърдо, крехко, бяло, при нараняване бледожълтозелено, отделящо бял, по-късно слабо позеленяващ силно лютив сок.
Tръбички/Ламели: Пластинките нагъсто разположени, крехки, бели до бледожълти, низбяг-ващи по пънчето, при нараняване отделят изобилен бял сок.
Спори: Спорите широко елипсоидни до почти кръгли, безцветни, с мрежовидно брадавичеста повърхност, 8-10 х 6-8 мк. споровият прашец бял.
Пънче на гъбата лютива млечница: Пънчето 3-8 х 2-3 см, твърдо, крехко, цилиндрично, към основата стеснено, гладко, белезникаво до сивожълто.
Лютива млечница – характеристики и качества
Месторастене: Расте върху почва най-често в широколистни, по-рядко в иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (vi-xi), на групи.
Качества и значение: Условно ядлива гъба с приятен аромат и лютив вкус
Двойници: Забележка: у нас се среща много често горчивата млечница, потрасница(lactarius vellereus fr.), която наподобява на лютивата млечница, но се отличава от нея по кадифено влакнестата повърхност на шапката и нарядко разположените дебели пластинки. Почти непригодна за ядене.
Употреба: Предимно консервирана, но след специална обработка за премахване на лютивия вкус.
Вкусова класификация: Неядлива
