Сив овчи нос – gomphidius glutinosus (s c h a e f f.) f r.
Латинското наименование на сив овчи нос е Gomphidius glutinosus (S c h a e f f.) F r.. Синоними.
Сив овчи нос – класификация
-
- Царство: Fungi
- Отдел: Basidiomycota
- Клас: Agaricomycetes
- Разред: Boletales
- Семейство: Gomphidiaceae
- Род: Gomphidius
- Сезонност: I, II, III, IV, V , VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII
Описание и ботанически белези
Шапка на гъбата сив овчи нос: Шапката 5-10 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, понякога слабо вдлъбната в центъра, сивовиолетова или кафявовиолетова, често с неправилни черни петна.
Повърхност / Ръб: Повърхността обла, гладка, лъскава,покрита с дебел, слизест слой. Ръбът дебел, при най-младите екземпляри подвит навътре и свързан с пънчето чрез паяжиновидни частично подвижно покривало, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен.
Месо: месото дебело, меко, белезникаво, при по-старите екземпляри потъмнява.
Tръбички/Ламели: Пластинките силно низбягващи по пънчето, дебели, нарядко разположени, лепкави, първоначално бели, по-късно сиви до почти черни.
Спори: Спорите вретеновидни, гладки, кафяви, 16-24 х 5-6 мк. споровият прашец маслиненочер.
Пънче на гъбата сив овчи нос: Пънчето 5-10 х 1,5-2,5см, плътно, цилиндрично, при пластинките с пръс-теновидно задебеляване, с нетраен паяжиновиден пръстен – остатък от частичното покривало,слизесто, сивобелезникаво, със сивовиолетови петна, към основата жълто, покрито със слизест слой.
Сив овчи нос – характеристики и качества
Месторастене: Расте върху почва само в иглолистни гори от края на лятото до края на есента (vii-xi).
Качества и значение: Добра ядлива гъба с приятен слабо кисел вкус и гъбен аромат.
Двойници: Няма данни
Употреба: В свежо състояние и консервирана
Вкусова класификация: Ядлива
Как изглежда гъбата сив овчи нос. Интересни факти и съвети
Сивият овчи нос не е много примамлива за бране, но иначе е отлична ядлива гъба, напомняща на обикновената слизеста гъба. Както подсказват името на рода и вида, Сивият овчи нос е почти като хлъзгава, лепкава гъба. Обикновено расте под иглолистни дървета, особено под смърчове. Повечето гъбари не я събират, така че може да намерите до няколко десетки екземпляра на едно място.
Шапките са широки 5 – 10 cm, първоначално полусферични, а по-късно разперени, с хлъзгава кожица, сивокафява до шоколадовокафява, със сходящи, отначало белезникави, а след това сиво-черни ламели отдолу. Закрити от полупрозрачен воал, когато са млади, и бяла, след това сивкава, дълга 5 – 10 cm и широка 1 – 2 cm хромовожълта ципа отдолу. Месестата част е бяла в горната част, а в долната – жълта. Спорите са кафяви.
Къде и кога расте
Расте обилно, понякога много обилно, от август до ноември в иглолистните и смесените гори, но най-вече под смърчовете и в еловите гори.
Тази гъбе е годна за консумация. Не се страхувайте да ги изпробвате в кухнята. Но преди да ги откъснете, трябва да ги почистите, което е доста лесно – остъргвате с нож и с един замах сваляте слузестата кожа от шапката. Ще се изненадате колко хубава гъба излиза от слузта. В повечето гъбарски атласи тя е описана като ядлива и вкусна гъба. Външният ѝ вид я прави почти невъзможна за объркване, тъй като е тъмножълта в долната част и единственото объркване е с обикновената хлъзгава гъба, която също е ядлива, но пънчето ѝ е изцяло бяло и има тръбички вместо ламели.
