Мрежеста маматаркa, xerocomus chrysenteron (bull.) quél.
Латинското наименование на мрежеста маматаркa е Xerocomus chrysenteron (Bull.) Quél.. Синоними на гъбата Мрежеста маматаркa са: Червенокрака манатарка, Златистомрежеста манатарка
Мрежеста маматаркa – класификация
-
- Царство: Fungi
- Отдел: Basidiomycota
- Клас: Agaricomycetes
- Разред: Boletales
- Семейство: Boletaceae
- Род: Xerocomellus
- Сезонност: I, II, III, IV, V , VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII
Описание и ботанически белези
Шапка на гъбата: Шапката 3-10 см в диаметър, при младите екземпляри по-лусферична, по-късно разперена, плоско изпъкнала до почти плоска, сиворозо-ва, сивожълта до канеленокафява.
Повърхност / Ръб: Повърхността мрежовидно напукана, фино кадифена, суха. Ръбът в млада възраст подвит навътре, по-късно изправен, целокраен, вълнообразен.
Месо: Месото плътно, твърдо (по-късно омеква), белезникаво или бледожълто, под кожицата розовочервено,при нараняване посинява, по-късно почервенява.
Tръбички/Ламели: Тръбичките дълги до 10 мм, свободни от пънчето, жълтозелени, с широки ъгловати пори със същия цвят, посиняващи при нараняване.
Спори: спорите елипсоидни до вретеновидни, гладки, бледожълти, 10-15 х 4-7 мк. споровият прашец маслиненокафяв.
Пънче на гъбата: Пънчето 3-8 х 1-2 см, плътно, цилиндрично, под шапката жълтеникаво, към основата виолетовочервено или пурпурночервено, фино влакнесто.
Мрежеста маматаркa – характеристики и качества
Месторастене: Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори през цялото лято и есента(vii-x).
Качества и значение: Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат, но с по-ниско качество от обикновената масловка.
Двойници: Xerocomus rubellus, xerocomus cisalpinus
Употреба: В свежо състояние или консервирана.
Вкусова класификация: Ядлива, лечебна
Ако мрежестата манатарка се характеризира като гъба със средно качество, не става въпрос толкова за вкус, а за това как се съхранява и използва. Това е така, защото месото съдържа висок дял вода и това е ядрото на проблема. Затова е по-трудно да се транспортира и лесно се разваля. Тя е атакувана от плесени и други гъбички, по-специално от гъбата златен дъб, която създава метаболитни микотоксини, които могат да причинят така нареченото фалшиво отравяне. Това не идва от самото плодоносно тяло, а от неговия паразит. Всъщност и други годни за консумация гъби имат и „други“, по-примитивни гъбички, ефектите от които често са неизвестни. Събирайте по-скоро млади плодни тела и ги обработвайте възможно най-бързо.
