Червеникава сърнела, macrolepiota rhacodes (vittad.) singer
Латинското наименование на червеникава сърнела е Macrolepiota rhacodes (Vittad.) Singer. Синоними на гъбата Червеникава сърнела са: Червенееща сърнела
Червеникава сърнела – класификация
-
- Царство: Fungi
- Отдел: Basidiomycota
- Клас: Agaricomycetes
- Разред: Agaricales
- Семейство: Agaricaceae
- Род: Macrolepiota
- Сезонност: I, II, III, IV, V , VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII
Описание и ботанически белези
Шапка: Шапката до 15 см в диаметър, първоначално почти сферична, по-късно разперена, белезникава, до сивокафеникава, по-тъмна в средата.
Повърхност / Ръб: Повърхността суха, матова, първоначално гладка, по-късно с едри, ъгловати, приповдигащи се люспи, често наредени в концентрични кръгове. Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пънчето посредством кожесто частично покривало, по-късно изправен, често вълнообразен,с парцалести остатъци от покривалото.
Месо: Месото меко, сочно, бяло, при нараняване слабо почервенява.
Tръбички/Ламели: Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, дебели, широки 10-15 мм, крехки, бели, по-късно червеникави.
Спори: Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 9-12 х 6-7 мк. споровият прашец бял.
Пънче: Пънчето 10-15 х 2-3,5 см, кухо, много жилаво, цилиндрично, луковично задебелено в основата, голо, гладко, бяло до бледокафеникаво, без зигзаговидни хоризонтални ивици, с широк, двуслоен, кожест, бял, подвижен пръстен (остатък от частичното покривало).
Червеникава сърнела – характеристики и качества
Месторастене: Расте върху почва в иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, пасища, градини, паркове от средата на лятото до края на есента (vii-xi).
Качества и значение: Превъзходна ядлива гъба с много приятен вкус и гъбен аромат.
Двойници: Обикновената сърнела (macrolepiota procera), елегантна сърнела (macrolepiota mastoidea), полска сърнела (macrolepiota excoriata)
Употреба: В свежо състояние
Вкусова класификация: Ядлива
