Бисерна гъба, amanita rubescens (pers. ex fr.)
Латинското наименование на бисерна гъба е Amanita rubescens (Pers. ex Fr.). Синоними на гъбата Бисерна гъба са: перла, бисерка
Бисерна гъба – класификация
-
- Царство: Fungi
- Отдел: Basidiomycota
- Клас: Agaricomycetes
- Разред: Agaricales
- Семейство: Amanitaceae
- Род: Amanita
- Сезонност: I, II, III, IV, V , VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII
Описание и ботанически белези
I, ii, iii, iv, v , vi, vii, viii, ix, x, xi, xii
Шапка на гъбата бисерна гъбаШапката 5-15 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, бледорозова, месночервена до кафявочервеникава. плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало.
Повърхност / Ръб: Повърхността гладка, слабо лепкава, със седефен блясък и с белезникави до сивокафяви брадавичести остатъци от общото покривало.
Месо: Месото дебело, крехко, бяло, при нараняване бавно почервенява.
Tръбички/Ламели: Пластинките свободни от пънчетб, нагъсто разположени, тънки, широки 7-10 мм, крехки, първоначално бели, по-късно с червеникави петна, при нараняване почервеняват.
Спори: Спорите елипсоидни, гладки, безцветни, 8-14 х 7-13 мк. споровият прашец бял.
Пънче на гъбата бисерна гъбаПънчето 5-15 х 1-3 см,цилиндрично, плътно,бяло към долния край червеникаво, при нараняване виненочервено, в основата луковично задебелено, с брадавичести остатъци от общото покривало, образуващи един или няколко концентрични пръстена. В горната част пънчето с бял до жълтеникав, висящ широк пръстен.ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пънчето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен или насечен.
Бисерна гъба – характеристики и качества
Месторастене: Расте върху почва в широколистни, иглолистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента.
Качества и значение: Условно ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. задължително се обелва кожицата на шапката. мирис обикновен, вкус сладък и с подчертан привкус. Не се поддава на сушене. Ядлива само след продължителна термична обработка. Не се препоръчва и поради риск да се сбърка с опасната пантерка.
Двойници: Неистинската бисерка (amanita pseudorubescens) — отровна, пантерката (amanita panterina ) — отровна, жълтата мухоморка (amanita mappa) — отровна. Сходен отровен вид: пантерка (amanita pantherina).
разграничителни белези
1.шапката охренокафява, сивокафява до маслиненокафява.
2.пънчето винаги бяло по цялата си дължина.
3.пластинките винаги бели.
4.шапката, пластинките и пънчето при нарязване не почерняв
Употреба: В свежо състояние и консервирана.
Вкусова класификация: Ядлива, но сурова е отровна
