Хлебна млечница, lactarius volemus (fr.) fr.
Латинското наименование на хлебна млечница е Lactarius volemus (Fr.) Fr.. Синоними на гъбата са: Хлебенка, Суроватка, Просеник
Хлебна млечница – класификация
-
- Царство: Fungi
- Отдел: Basidiomycota
- Клас: Homobasidiomycetes
- Разред: Russulales
- Семейство: Russulaceae
- Род: Lactarius
- Сезонност: I, II, III, IV, V , VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII
Описание и ботанически белези
Шапка: Шапката 5-15 см в диаметър, първоначално плоско изпъкнала, по-късно разперена, в средата дълбоко вдлъбната до фуниевидна, жълто-кафява, оранжевокафява до ръждивокафява.
Повърхност / Ръб: Повърхността суха, гола, фино кадифена, незонирана, често напукана. Ръбът първоначално силно подвит навътре, по-късно изправен, вълнови-ден, целокраен, рядко насечен.
Месо: Месото дебело, твърдо, крехко, белезникаво до бледожълто, при нараняване потъмнява и отделя изобилно бял, по-късно потъмняващ лепкав не лютив сок.
Tръбички/Ламели: Пластинките нагъсто разположени, тънки, много крехки, низбягващи по пънчето, охреножълти с кафяви петна, при нараняване отделят изобилно бял сок.
Спори: Спорите почти кръгли, безцветни, с мрежесто-брадавичеста повърхност, 8-10 х7-9 мк. споровият прашец бял.
Пънче: Пънчето 3-10 х 1-3 см,плътно,твърдо, крехко,цилиндрично, едноцветно с шапката или по-светло от нея.
Хлебна млечница – характеристики и качества
Месторастене: Расте върху почва в широколистни и смесени гори от началото на лятото до края на есента (vi-xi).
Качества и значение: Добра ядлива гъба със сладникав вкус и слаб гъбен аромат.
Двойници: Lactarius rugatus, lactarius fulvissimus
Употреба: В свежо състояние и консервирана
Вкусова класификация: Ядлива гъба; лечебна
