Булница, amanita caesarea (skop. ex fr.)
Латинското наименование на булница е Amanita caesarea (Skop. ex Fr.). Синоними на гъбата булница са: Булка, Яйченик
Булница – класификация
-
- Царство: Fungi
- Отдел: Basidiomycota
- Клас: Agaricomycetes
- Разред: Agaricales
- Семейство: Amanitaceae
- Род: Amanita
- Сезонност: I, II, III, IV, V , VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII
Описание и ботанически белези
Шапка на гъбата булница: Шапката 6-20 см в диаметър, първоначално полусферична, по-късно разперена до почти плоска, оранжевочервена. плодното тяло при най-младите екземпляри яйцевидно или почти сферично, обвито от бяло общо покривало.
Повърхност / Ръб: Повърхността гола, лепкава, гладка, лъскава, често с бели иарцалести остатъци от общото покривало.
Месо: месото дебело, жълтооранжево под кожицата, в средата бледожълто.
Tръбички/Ламели: Пластинките свободни от пънчето, нагъсто разположени, дебели, широки 15-20 мм, крехки, златистожълти, едноцветни с пънчето.
Спори: Спорите широко елипсоидни, гладки, безцветни, 9- 12 х 6-8 мк. споровият прашец бял до бледожълтеникав.
Пънче на гъбата булница – Пънчето 8-15 х 1,5-3 см, първоначално плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, златистожълто, в основата луковично задебелено и обхванато от остатъка на общото покривало във вид на разкъсана бяла торбичка (калъфче). В горната част пънчето с ципест жълт пръстен – остатък от частичното покривало. Ръбът първоначално е навътре и сраснал с пънчето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен, равен, целокраен. с къси, добре изразени радиални ребра.
Булница – характеристики и качества
Месторастене: Расте върху почва в дъбови или смесени широколистни гори и храсталаци, горски поляни, на топли припечни места през цялото лято и есен (vi -x).
Качества и значение: Превъзходна ядлива гъба с много приятен орехов вкус и гъбен аромат.
Двойници: Червена мухоморка (amanita muscaria).
Употреба: В свежо състояние, сушена и консервирана
Вкусова класификация: Ядлива, много вкусна; рядка, защитена
